Голямото плюскане

режисьор – Марко Ферери

Голямото плюскане

Франция-Италия, 1973, 130 мин.

режисьор – Марко Ферери

продуцент – Жан-Пиер Расам

сценарий – Рафаел Аскона, Франсис Бланш и Марко Ферери

оператор – Марио Вулпиани

монтаж – Клодин Мерлен

музика – Филип Сард

художник – Мишел дьо Броан

продукция на CAPITOLINA PRODUZIONI CINEMATOGRAFICHE/FILMS 66/

MARA FILMS

копие – TAMASA

награди:

Кан – Наградата на ФИПРЕССИ

в ролите:

Марчело Мастрояни (Марчело), Уго Тоняци (Уго), Мишел Пиколи (Мишел), Филип Ноаре (Филип), Андреа Фереол (Андреа)

Четирима приятели се събират за уикенда в парижка къща, за да готвят и да се тъпчат. Поканени са курви, но сексът не трябва да отклонява от крайната цел – плюскане до смърт. Тоняци е несравним готвач, закоравял фустогонец и любител на пръдните; Мастрояни – непредсказуемият капитан на борда, с истеричен смях; Пиколи трудно прикрива хомосексуалния си уклон; а Ноаре е неудовлетворен съдия, с кръвосмесителни тежнения към своята дойка...
През 1973 г. филмът предизвика грандиозен скандал. В наши дни въздействието на Голямото плюскане се трансформира с оглед на отминаващото време и еволюцията на нравите – смехът и размисълът триумфират. От провокативен гуляй, този грандиозен реквием се превърна в кинокласика и пророческа басня за консуматорското общество в цялата му неприличност, както и за злоупотребата, превърната в изкуство.

Жил Жакоб,

в книгата „За фестивала в Кан с любов”